В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши.

Върху магарешките тръни
роякът зли оси свисти.
А маранята тъпан дъни –
приижда, гази и бумти.

Ни вятър вейне се отнейде.
Ни облаче, дал Бог добро.
Ни дъжд, да шибне ненадейно
над туй убийствено хоро.

Дано поне по икиндия
магарето да изреве.
Да стане време за ракия,
а после и за още две.

И като камък да ми падне,
да капне като капка пот
поредното зловещо пладне
на моя отлетял живот.

 

Благодаря.

Езикът ни е прекрасен, нека да си го обичаме и да го пазим.

Вие сте художник! Поет е малко! Може би Чудо - вижте!

Върна ме в часовете ми по рисуване, xubavka, помня, че не можех да нарисувам дори едно пролетно цвете...
Чу

И като камък да ми падне,
да капне като капка пот
поредното зловещо пладне
на моя отлетял живот.

Е, кво да си кривим душата, Валюше, замина си - и туй то.
Чу

Я, тук не може без балканска чубрица!!! (Пустата запетайка, забравил съм къде се турга.)
Не си могъл едно време да нарисуваш и едно пролетно цвете, а, но сега ги жънеш със сърп. Хич и не се оправдавай!
Сега, сериозно! Иличето е право, като казва: "Прекрасен български език, Валерий!"
Как ли би изглеждал преводът на македонски или руски? И дали така ще вълнува? Защото в този прекрасн език ти вкарваш и българския дух. Това личи и от километър.
Поздрави!
П е т ъ р (Пиер де, ти го познаваш. Все гледа да те ухапе, ама ти кръв не пускаш...)

Благодаря, Пиер, окуражаваш ме!
Поздрав от морето на Планината!
Чу